krasteva 70
24 юни 2011В бележниците на Марсел Пруст се среща въпросът "Дали да направя от това роман или философско есе?" Не са много авторите, чиито възможности ги изправят пред подобна алтернатива. Когато през зимата на 1965 българската студентка Юлия Кръстева пристига в Париж, "активно тяло с активна душа в състояние на безтегловност", пред нея се открива един свят, в който разграничението между поезия и философия от край време е било под въпрос. Френската интелигенция философства с изобретенията и утвърждава философията като истинския nouveau roman.
От "Тел Кел" до детективския жанр
По-късно в романа си "Самураите" (1990) Кръстева разказва за онези години в Латинския квартал, за кръга около списание "Тел Кел" и безконечените дискусии с Лакан, Барт и Леви-Строс. Всичко се обявява за знак и текст. Така с няколко изречения се стига от поезията на Маларме до подсъзнателното, от там до капитализма, Едип или тотемизма, а от фалуса обратно до трансформационната граматика. Нормалните съобщения стават все по-неясни. "Огледало и кастрация свалят субекта от обозначаващото" - така звучат по онова време заглавията на глави в книгите на Кръстева. А който разбере за какво става дума в "Революцията на поетическия език" (1974), може да претендира за наградата за разбирателство между народите.
Юлия Кръстева пише за възможностите и границите на психоанализата, която сама практикува, за ужаса и отвращението, поетиката на авангарда, жените в империята на Мао, която тя, следвайки тогавашната парижка интелектуална мода, известно време превъзнася, за разликите между ерос, приятелство и милосърдие и за Пруст. Тя въвежда понятието "абект" (abject) за всичко онова, което бива отхвърляно, и понятието "интертекстуалност", което днес е ключов термин в литературно-философския дискурс.
Безброй почести и награди
С годините Кръстева се смекчи, стана по-разбираема, да не кажем популярна. Нейните романи, като "Старецът и вълците" и "Убийство във Византия", се разполагат в детективския жанр, някъде между Умберто Еко и Томас Харис. Тя пише книги за "великите жени", сякаш 60-те години никога не са съществували. Диагнозите й за днешното време не се отличават от конвенционалните.
В момента тя си припомня религиозните традиции на своята родна България. Във Франция Кръстева, която е омъжена за писателя Филип Солерс и от 1977 преподава в Парижкия университет, е една често интервюирана фигура, именита интелектуалка, декорирана с всевъзможни почести и носител на реномирани награди.