Таланти за боклука

Отличниците да помагат на по-слабите ученици, слабаците пък на всяка цена да бъдат поощрявани: тази педагогическа максима е доста остаряла, ала и до ден-днешен се прилага в училищата. Нещо повече, фокусирането върху изоставащите ученици здраво е залегнало и в образователната политика: безброй са проектите и програмите, насочени към децата, на които не им върви твърде в учението.

Това разбира се е правилно, но какво се прави за онези, които са по-добри от общото ниво, чиято интелигентност надхвърля средното равнище? - Почти нищо. Групата на свръхнадарените деца остава извън фокуса на вниманието. Според експерти, в училищата в Германия тези деца представляват 2% от общия брой ученици /180 000/. За тях сякаш няма кой да се застъпи, нито кой да ги поощри - те нямат свое "лоби" сред иначе опитната гвардия от учители, педагози, експерти по образованието.

Вместо грижи - унижения

Свръхнадарените деца се нуждаят обаче от насърчаване и специални грижи. В училище те често са тормозени от съучениците си. Именно защото се отличават от другите, стават обект на завист и вражда - върху тях се сипят обиди и подигравки, смятат ги за "натегачи". И неизбежно изживяват тази безмилостна изолация болезнено, като дълбоко унижение на личността.

Много от тях не могат да понесат стигматизацията; желаят да бъдат приемани от другите, а не да са изключени и отритнати. Всичко това ги кара да "крият" интелектуалните си дарби и в крайна сметка престават да учат или изгубват всякакъв интерес към ученето.

За съжаление нерядко и учители се държат пренебрежително към тези деца. Има педагози, които дори отхвърлят специалното поощряване на свръхнадарените с аргумента, че това било все едно да се застъпва човек за данъчни намаления за богатите! Абсурдният довод показва само липса на чувство за педагогическа отговорност. Защо ли да се насърчават със специални програми свръхнадарените деца? Не показва ли опитът, че и без помощ те успяват да си вземат матурата с "отличен"?!

Позволете им да са свръхнадарени!

Само че поощряването на техните заложби е всъщност повеля - повеля на хуманността. Също както е редно да се полагат грижи за изоставащите, е необходимо и свръхнадарените да не се изоставят на произвола на съдбата. Редица наблюдения върху деца с изключителни заложби сочат, че тези заложби могат да се развият пълноценно и докрай, само когато интензивно се стимулират и тренират.

Изследване върху постиженията на цигулари сочи, че най-добрите между тях имат зад гърба си по над десет хиляди часа упражнения. Без професионалната подкрепа на учители и упорито репетиране едва ли щяха да попаднат в първата лига на най-изкусните.

АГ, ДПА, ДВ, РВ, Б. Рачева, Редактор: Б. Узунова