Хосни Мубарак поставя началото на ”ерата на реформите” в Египет
28 февруари 2005В годишната си реч ”За състоянието на нацията”, която произнесе пред двете камари на американския Конгрес, президентът на Съединените Щати Джордж Буш представи плана си за установяване на мир и стабилност в района на Близкия Изток. ”Голямата и горда египетска нация проправя пътя към установяването на мир в Близкия Изток, а сега тя би могла да проправи и пътя към установяване на демокрацията”, заяви в речта си американският държавен глава. Само три дни преди това изявление, на 29-ти януари, египетските власти вкараха в затвора лидера на новата опозиционна партия Ал Гад. Айман Нур бе обвинен в подправяне на подписи. Задържането на египетския опозиционер бе и прочината, заради която държавният секретар на САЩ Кондълийза Райс отмени посещението си в Египет. Всичко това, заедно с опасението, че САЩ биха могли да намалят или дори да спрат обещаните помощи на обща стойност два милиарда долара, явно е накарало египетския държавен глава Хосни Мубарак да промени политическата си линия. В своя реч той обяви края на продължилото 5 десетилетия еднопартийно ръководство на страната. Мубарак разпореди на парламента да предприеме конституционна реформа, за да може занапред в президинтските избори на страната да участва повече от един кандидат и за да се позволи провеждането на преки избори на бъдещия държавен глава. Според съществуващата в момента система парламентът на Египет одобрява една кандидатура за президент, след което избирателите участват в референдум, в който те гласуват с ”да” или ”не” за кандидата. Тъй като обаче Националдемократическата партия на Мубарак заема 85 процента от местата в парламента, а най-силната опозиционна партия цели 6 от наличните общо 454 места, кандидатурите за президентския пост през последните 24 години бяха всичко друго, но не и изненадващи. 76-годишният Мубарак е от 81-ва година насам начело на египетската държава.
Арабският владетел не е благоволил до този момент да назначи вицепрезидент, камо ли да оповести свой наследник. В случай на заболяване или по време на дълго отсъствие от страната в рамките на официални или неофициални посещения в чужбина, той предаваше властта формално в ръцете на министър-председателя Атеф Обейд – личност, която – поне от политическа гледна точка – не всяваше особен респект, която беше без влияние и неспособна да прокарва и налага възгледите си. Обейд и неговото правителство подадоха миналото лято оставка. Всяко едно отсъствие на Мубарак от националната политическа сцена е повод за бурни дискусии относно въпроса за негов наследник. Не само в арабските монархии, но и в така наречените републики предаването на властта по наследство е нещо съвсем обичайно. Все още не е напълно ясно дали Мубарак ще се кандидатира за пети шестгодишен мандат. Той опроверга слуховете, че възнамерява да предаде властта в ръцете на 41-годишния си син Гамал. Проамериканско настроеният банкер не е като баща си - бившия офицер на военовъздушните сили с отлични контакти в средите на тайните служби. По-скоро шефът на египетските тайни служби Омар Сюлейман е по вкуса на египетския държавен глава. Сюлейман е подобно на Мубарак офицер в армията и верен патриот. Той е обаче вече на 69 години и страда от сърдечно заболяване. Сюлейман би могъл да продължи традицията на управление в Египет. От революцията през 52-ра година, която свали режима на крал Фарук, страната управляват бивши генерали – Насър, Задат, Мубарак. Египтяните искат да сложат край на тази традиция. Те се надяват, че Гамал Мубарак като президент би осъществил дългоочакваните реформи в областта на икономиката, обществения живот, външната и вътрешната политика. С разпореждането си за промени в конституцията Хосни Мубарак проправи поне пътя за едно развитие, което съотвества на настоящия етап от историята на страната и което ще помогне на Египет да се подготви да бъдещите предизвикателства.