Как тайните служби на Сирия са се учили от нацистите

Снимките, които се разпространяват в интернет след освобождаването на затвора Седная, построен на пет етажа под земята, са ужасяващи. На тях се виждат измършавели хора, а други са натикани в претъпкани килии. Много от затворниците дори вече не са можели да ходят и е трябвало да бъдат изнесени от килиите. Заснето е и помещение, в което цари полумрак, а хората се гърчат и крещят - очевидно страдащи от тежки психически увреждания от изтезанията. Открити са и труповете на затворници, които са били измъчвани. В друго помещение се виждат планини от обувки. Според съобщения в медиите само в този лагер в деня на освобождението са били задържани хиляди хора.

Според доклад на правозащитната организация Амнести интернешънъл между септември 2011 и декември 2015 в затвора са били екзекутирани извънсъдебно до 15 000 души.

В социалните мрежи някои потребители правят пряка връзка с националсоциалистите, и по-специално с висшия есесовец Алоис Брунер, избягал в Сирия през 1954 година. Той е смятан за дясната ръка на Адолф Айхман, отговорен за преследването, експулсирането и депортирането на шест милиона евреи.

Провеждали са обучение в Дамаск

Брунер обаче не е единственият член на СС или Вермахта в Сирия, казва Нура Чалати от "Центъра Лайбниц Модерен Ориент". По думите му много от тях са били наети директно от сирийския Генерален щаб на едногодишни договори и са съветвали армията и военното разузнаване. Досиетата показват, че Генералният щаб се е интересувал от тях най-вече заради богатия им опит с методи за масово унищожение. "Те са били ценени заради практическия си опит", казва Чалати, който е изследвал отношенията между Службата за държавна сигурност (ЩАЗИ) на бившата ГДР и сирийските тайни служби в частност.

Алоис Брунер, осъден задочно на смърт във Франция през 1953, пристига в Сирия през 1954 с фалшива самоличност. Според израелския историк Дани Орбах, автор на книгата "Бегълци" (за избягалите националсоциалисти), Брунер скоро се замесва в контрабанда на западни оръжия за арабските страни. През 1959 тогавашният ръководител на една от сирийските тайни служби арестува Брунер по подозрение в шпионаж и го заплашва с доживотен затвор. Тогава той разкрива истинската си самоличност и се поставя в услуга на сирийските тайни служби.

През следващите години той обучава служителите им на контраразузнаване и техники за разпит. В курсовете му са участвали известни ръководители на сирийските тайни служби - като генерал Али Хайдар, ръководител на сирийските специални сили в продължение на 26 години; Али Дубса, ръководител на военното разузнаване, както и Мустафа Тлас, министър на отбраната, отговорен за потушаването на въстанието на Мюсюлманското братство в Хама през 1982 година с до 30 000 жертви.

"Германският стол"

Един от методите на изтезание, използван от режима на Асад до последно, е така нареченият "германски стол" – чупене на гръбначния стълб чрез пренатягане. Неведнъж е било изказвано предположението, че изобретението е дело на Брунер. Това със сигурност е възможно, но не е доказано, пише Орбах. Въпреки това "той е помогнал за създаването на сложни инструменти за изтезания". А най-вероятно и на "германския стол", допълва авторът.

Брунер е предоставял ценни услуги на диктатора Хафез Асад, бащата на Башар Асад. "Той знаеше много добре как да събира и използва информация, как да манипулира хората и какво е важно в дейността на тайните служби", пише биографът на Брунер Дидие Епелбаум ("Alois Brunner. La haine irréductible"). "Той знае повече от всеки сирийски офицер. Ето защо наблюдаваше преструктурирането на тайните служби."

Благодарение на знанията си Брунер е успял да остане в най-високите кръгове на политическата върхушка, казва и разследващият журналист Хеди Ауиди. "Сделката беше: защита срещу нацисткото ноу-хау. Брунер обучаваше нацистките тайни служби, първия кръг около Хафез Асад", посочва журналистът, който през 2017 хвърли светлина върху последните години на Брунер като затворник на режима на Асад до предполагаемата му смърт през 2002 година.

Помощ от ЩАЗИ

Режимът в Дамаск обаче не е подпомаган само от избягали националсоциалисти. Той приема и услугите на Държавна сигурност на бившата ГДР (ЩАЗИ). От политическа гледна точка това се вписва в логиката на Студената война, тъй като, въпреки че през 1960-те години Сирия е необвързана, при управлението на партията Баас страната все повече се приближава към Източния блок.

Първите контакти в това отношение са от 1966 година, казва Нура Чалати. Тогава Дамаск изпраща едно запитване, от което става ясно, че се е интересувал от всичко – оръжейни технологии, организацията и структурата на разузнавателните служби, политическите институции. "Министерството на държавната сигурност (ЩАЗИ) обаче е било доста сдържано", казва Чалати. Трудно е обаче да се предоставят доказателства, тъй като тайните служби на ГДР са унищожили съответните досиета при разпускането си през 1989 година.

"Най-лошото от двата свята"

Като цяло е трудно да се докаже пряко влияние на националсоциалистите или на ЩАЗИ, казва Чалати. "Но цялостната картина, която се очертава, се вписва много добре в това, което наблюдаваме в момента в Сирия." Така например тежката бюрокрация в сирийските тайни служби е много характерна и за ГДР, и за ЩАЗИ. "Не мога да твърдя, че има пряка причинно-следствена връзка. Но явлението е поразително", казва изследователят от Центъра Лайбниц.

В същото време сирийските тайни служби са били инструмент на режима за потисничество и мъчения. Службите са извършвали най-тежки престъпления срещу човешките права, казва Чалати и добавя, че техният подход е по-малко сходен с този на ЩАЗИ, отколкото с този на националсоциалистите и Гестапо. "Всъщност става дума за един режим и един комплекс от тайни служби, които съчетават най-лошото от двата свята", посочва още Нура Чалати.

***

Вижте и този рийл от нашия профил в Инстаграм: